Азотът – играе важна роля в процесите на растежа и размножаването на живите организми, влизайки в състава на белтъците. Като съставна част от молекулата на хлорофила, азотът играе важна роля в процесите на фотосинтезата и стимулира образуването на фотосинтезата. Азотът е основен фактор и за формирането и развитието на плодовете и семената, влияе пряко върху количеството на добивите.

Спомага за по-висока устойчивост на растенията към абиотичен и биотичен стрес, способства за формирането на здрава и добре развита коренова система, подпомага възстановяването на посевите след неблагоприятните зимни условия, усилва братенето и залагането на повече плодни елементи.

При недостиг на азот се подтиска синтезът на хлорофила в листата, които стават по-светлозелени и жълтозелени. Нуждата от азот през отделни периоди на вегетация е различна, като изключително важно е за нарастване на листната маса. Растенията имат най-голяма нужда от азот в периода на интензивно нарастване на вегетативните органи и при залагане на репродуктивните органи. Недостига в почвата предизвиква редица смущения в растителния организъм - ненормално оцветяване, растенията остават дребни и се вдървяват, забавяне на растежа, преждевременно завършване на вегетацията. Недостигът на азот при повечето култури може визуално да се установи по първоначално избледняване или пожълтяване на жилките и разположените до тях тъкани. Продължителното азотно гладуване придава оранжев или жълтеникав оттенък на листата, които преждевременно изсъхват и окапват. Тези признаци се забелязват най-напред по старите листа, азотът има способност да се придвижва от старите и замиращи тъкани към по-младите.

При житни растения (пшеница, ечемик, ръж, овес) долните листа преждевремено изсъхват. При царевицата пожълтяването на долните листа започва от върха царевицата се образува веобразен жълт участък.