Калий - Калият, най-общо, прави растенията устойчиви на стрес. Студоустойчивостта на растенията се влияе значително от осигуреността с калий, тъй като при по-висока концентрация на клетъчния сок (вследствие на по-добрата асимилация), точката на замръзване се понижава. Наличието на калия води до повишаване на устойчивостта на растенията срещу причинителите на болести, особено на гъби и бактерии.

Този ефект се дължи преди всичко на засиленото развитие на клетъчните стени, което затруднява проникването на болестопричинителите. Освен това, болестопричинителите отнемат хранителни вещества под форма на разтворими амиди и аминокиселини, както и нискомолекулни захари, които при едно хармонично N:К съотношение ще се превърнат бързо във високомолекулни вещества. Калият осигурява натрупването на хранителни вещества от фотосинезата, съхранението на вода, спомага за правилния растеж на листата. Наличието в растителния организъм допринася за увеличаване добива на семена, води до по-лесно преодоляване на абиотичните стресови фактори - студ и суша.
Калият е най-силно реутилизиращият се елемент, поради което признаците му се проявяват върху старите листа.

Основният симптом на недостига на калий е хлороза по краищата на листата, последвана от обгаряне и покафеняване на върховете на по-старите листа отвътре навън. Върховете на младите листа се завиват надолу, а по периферията им се развива некроза, която преминава в кафяв пригор. Корените не образуват странични разклонения и кореновите им власинки се превръщат в слизеста стъкловидна маса. Забелязват се забавен растеж, слаби стебла, сбръчкани зърна и по-ниски и некачествени добиви.