Мед – Недостигът на мед може да се прояви при органични почви с рН над 6, също на кисели и излужени почви. Младите листа пожълтяват, върховете им некротират, напомня на желязна хлороза. Възможна е и медна токсичност, главно около медни мини или в близост до лозя, продължително третирани с медсъдържащи препарати. Наподобява железен дефицит.

При недостиг на мед ечемикът, овесът и пшеницата заболяват от хлороза, известна под наименованието бяла чума. Външните признаци на тази болест са ясно изразени - листните връхчета побеляват и бързо засъхват, усукват се във вид на нишки и се изкривяват. При по-голям недостиг на мед растенията братят, образуват стъбла, но не изкласяват; ако се образуват класове, те побеляват и в тях не се образува зърно.

Недостигът на мед се отразява неблагоприятно и върху развитието на завръзите и зърното при житните треви - настъпват морфологични изменения в мъжките генеративни органи и отмират много женски генеративни органи; може да дегенерира и зрялата зародишна торбичка, което води до образуване на празни семена.

Най-чувствителни към недостиг на мед и най-силно реагиращи на торенето с медни торове са зимната и пролетната пшеница, ечемик и белите сортове овес. При остър недостиг на този елемент те не изкласяват, а понякога и загиват.

Най-малко чувствителни към недостиг на медв хранителната среда са житните треви, ръжта, елдата и главестото зеле. Те имат способност по-лесно и в по-голямо количество да усвояват мед, но на карбонатни, торфени, торфенисти и песъчливи кисели почви реагират положително на торене с медни торове.

ПОЧВАТА КАТО ИЗТОЧНИК НА МЕД ЗА РАСТЕНИЯТА.

Повърхностните хоризонти на българските почви съдържат 4-140 мг мед в 1 кг почва. С най-високо съдържание на мед са някои псевдоподзолисти канелени горски почви (140 мг/кг), в образуваните върху андезитов-елувий смолници и в карбонатните ливадно-канелени почви (80-95 мг/кг).

Най-ниско е общото съдържание на мед в торфено-блатните почви (около 5 мг/кг), в светлосивите горски почви с лек механичен състав и в излужените канелени горски почви (10-15 мг/кг). Почвите, в образуването на които взема по-голямо участие тревиста растителност (черноземи, ливадно-блатни, алувиално-ливадни и ливадни смолници), съдържат повече мед в повърхностните слоеве. В почви с подзолист процес (псевдоподзолисти сиви и канелени горски и жълтоземно-подзолисти) медта се изнася от хумусно-акумулативния хоризонт и се отлага в по-долните слоеве. В почвата медта среща в различни форми: като трудно разтворими медни соли, хидроокиси и окиси; като медсъдържащи минерали; като медноорганични комплексни съединения; като медни катиони; като водоразтворими соли. Като активен комплексообразувател медта се свързва с органичните вещества на почвите, хуминовите киселини и фулвокиселините и в зависимост от условията взаимодействието протича йонообменно или се образуват вътрешнокомплекмни съединения   

Липсата или недостигът на мед предизвиква следните по-важни заболявания в растенията: